Рибарски живот


Ти виждаш

издути платна,

луна на небето излезла,

и мислиш

живот е това,

живот преизпълнен с п о е з и я.

 

Отгоре -

изгряват звезди.

Небето -

седефено свети.

От сушата

кроткият бриз

с ръката си

къдри

морето.

 

Ех,

волен рибарски живот,

описан

във толкова песни!

На мачтата - бяло платно …

Така да описваш

е лесно. -

 

Турни му “безкрайно море”,

залей го излеко

с синило

и всичко излиза добре -

картинно

и мило.

 

А туй,

че със вълчи зъби

студеният вятър ни хапе

и като тежки

сачми

те бият смразените капки

 

Прогизнал

се връщаш дома

от влага.

А лодката зее.

И в кърмовия долап

две риби

във мрака сребреят.

 

Христос да би слязъл

сега

с две риби

какво ще направи

От мъка -

очите горят,

гърдите -

омраза задавя.

 

На покрива

в рядката тръст

дъждът се полека оцежда.

Заспиваш.

И после в съня

изгрява далечна надежда …

 

Ех,

черен човешки живот!

Рибарски живот! -

н е и з в е с т н о с т.

Не мож го разправи,

а то -

иди, че реди го на песен …